18.05.2007 г., 16:58

Още веднъж

933 0 1
 Две сълзи се търкулват
по бялото лице,
лице, копнеещо отново да го целуваш,
изтръпвам, искам отново да те прегърна.
Нека времето да ни подари един миг,
миг, в който ти и аз ще се слеем.
Душите ни ще се превърнат в едно. 
Слети в едно, нощта ще бъде наша покровителка, 
за мен целия свят ще бъдеш ти.
 Ти си страстта и любовта.
Ти си моята сила и моята слабост.
И дори да знам, че един ден никога
повече няма да те видя,
затваряйки очи, аз ще те виждам.
Ти ще бъдеш там и ще ме гледаш
с поглед тъй нежен и топъл,
че всяка частица от мен ще потръпне.
Не виждаш ли, че не мога без теб.
Ти си във всеки следващ.
Сърцето ми продължава да пее твоята песен,
но я пее толкова тихо, за да не може
дяволът да я чуе и да вземе и последната частица
от теб, с която си ме дарил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво.Нооо,не е стих.Опитай да го напишеш като разказ..Мисля,че ще се получи нещо много красиво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...