...Още веднъж във вечността...
...Още веднъж във вечността...
...Да си дарим мига отново
един единствен и вълшебен
и да се разкрием един другиго,
да си покажем какво чувстваме...
Вече загубихме толкова време
без любовта на другия, без живота...!
Да си дарим мига отново,
живеещ истински и неспирно
и заедно да грешим и да ликуваме,
да разберем, че е време да се обичаме
че е било време и когато не сме го знаели...!
И минават вече покрай нас толкова дни
и минават нощи, минават истории,
минават звезди и лъчи, слънца и луни
минават целувките в паметта ни,
минават прегръдките в мечтите ни,
но любовта ни просто никога не отминава!
Още въднъж във вечността да се върнем-
любими - още веднъж в небесата да полетим...
Още веднъж, за да изстрадаме заедно това,
което трябва да се изстрада в името на щастието!
Още веднъж, за да изплачем дружно това,
което сме загубили, но и което ще получим!
Още веднъж, за да разберем думите и делата си!
Още веднъж, за да разберем смисъла без причината!
Още веднъж, за ласките и лудориите, които ще сътворим!
Още веднъж във вечността да се върнем - аз и ти в едно!
Още веднъж, да разпилеем уют в сърцето ни!
Още веднъж любовта да изпълни дома ни!
Да си дарим целувката, за която мечтаем,
тази която трепетно и всяка секунда очакваме...,
тази, която ще опише как се чувстваме в любовта...!
Да си дарим погледа, приел дълбочината на всичко!
Да не умираме от болка в нищото, а в душата на радостта!
Още въднъж във вечността да се върнем-
любими - още веднъж в небесата да полетим...!
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
По принцип често поезията прераства в поза, при теб виждам само искреност... Харесва ми как пишеш, Кали...
-
Не ми харесва текста. Белият стих също има правила и това е аргумента ми. Другото е за дневник или лексикон. Прегледах пет-шест ваши текста назад. Определено "не са моите". Плаши ме количеството и се надявам, че няма да излезе стихосбирка от това количество. Виждам, че сте млада и се надявам да се намерят хора в сайта, които да ви помогнат да подобрите качеството. Аз не бих могла, но ви желая успех!
-
Други категории са, така е! Но преди да започнем да се целим в техните върхове, не е ли по-разумно да се опитаме да отговорим първо на "категорията" Човек, която не включва надменните подхвърляния и неуважение към личността, които с готовност се демонстрират тук?
Бела, не се хвалим взаимно, както е видно, а защитаваме елементарни човешки права. Е, разбира се, че чуждите творчества са "творчества", обидите са единственото оръжие на ядосаните, а и според психологията – често вътрешно неуверени хора. Милото момиче сигурно е било толкова шокирано от ширещото се великодушие на мъдри поетични души тук, че е останало безмълвно. -
А откога думата "творчество" и словосъчетанието "искрено и лично" нямат правото да съществуват ръка за ръка в литературните текстове? Виждаме едно – Лили явно не пречи на редакторите и създателите на сайта, които са единствените, знаещи точно за какво е/не е сътворен той. Никой от нас няма правото да нарушава свободата на словото ѝ, независимо от това колко ни/не ни харесва то. По същия начин, по който е защитено твоето право, Белла, да изказваш мнението си, само че прекрачим ли границата на благоприличието, мнението вече става наказуемо. Една подробност тук – обидата е криминализирана в Наказателния кодекс, особено когато е публична/разпространена, например в сайт. Казвам това с цел да докажа именно идеята, че има граница в комуникацията, която не само от личен морал и уважение към другите, но и поради легални основания, е нужно да спазваме. Нека не правим опити да се накърняваме взаимно, никак не е зряло като тип поведение. Поздрави!
-
Съгласна съм с Лулу. Лили си има собствен стил. Вече го казах многократно под нейните произведения. Изразих и личното си мнение, че ако имаше малко повече ритъм би било по-добре. Но щом тя си е избрала този начин на писане, вероятно си има причина. Винаги може да бъде и по-добре, а и по-зле. Но определено нямам толкова голямо самочувствие на поет, за да мога да хвърлям кал по творчеството на други хора. Но пък да се обижда така е направо гротескно и неуважително. А тези единици, които стават все по-често явление, са по-скоро признак на гняв, отколкото на справедливо оценяване. И най-важното - изкуството е твърде субективно.
-
Грозно е надолу в коментарите. Поезията позволява себеизразяване под всякакви форми – в зависимост от естетическите предпочитания на този, който я създава. Редно ли е да обиждаме другите, защото лично на нас не ни харесва стила им? На мен също белият стих не ми е любим за четене, но означава ли това, че имам правото да налагам субективния си вкус върху Лили, обезценявайки положения от нея труд и накърнявайки креативната ѝ същност? Не, разбира се! Мисля, че от поетите се очаква не само литературна, но и вътрешна красива хармония, а липсата на уважение към нечие достойнство далеч не демонстрира подобни качества.
-
Поздравления!
-
Умееш да убеждаваш във вечните стойности!
"Още въднъж във вечността да се върнем -
любими - още веднъж в небесата да полетим...!"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
