Apr 7, 2016, 12:33 AM

...Още веднъж във вечността...

  Poetry » Love
798 0 8

...Още веднъж във вечността...

 

 

...Да си дарим мига отново

един единствен и вълшебен

и да се разкрием един другиго,

да си покажем какво чувстваме...

 

Вече загубихме толкова време

без любовта на другия, без живота...!

 

Да си дарим мига отново,

живеещ истински и неспирно

и заедно да грешим и да ликуваме,

да разберем, че е време да се обичаме

че е било време и когато не сме го знаели...!

 

И минават вече покрай нас толкова дни

и минават нощи, минават истории,

минават звезди и лъчи, слънца и луни

минават целувките в паметта ни,

минават прегръдките в мечтите ни,

но любовта ни просто никога не отминава!

 

Още въднъж във вечността да се върнем-

любими - още веднъж в небесата да полетим...

 

Още веднъж, за да изстрадаме заедно това,

което трябва да се изстрада в името на щастието!

Още веднъж, за да изплачем дружно това,

което сме загубили, но и което ще получим!

Още веднъж, за да разберем думите и делата си!

Още веднъж, за да разберем смисъла без причината!

 

Още веднъж, за ласките и лудориите, които ще сътворим!

Още веднъж във вечността да се върнем - аз и ти в едно!

Още веднъж, да разпилеем уют в сърцето ни!

Още веднъж любовта да изпълни дома ни!

 

Да си дарим целувката, за която мечтаем,

тази която трепетно и всяка секунда очакваме...,

тази, която ще опише как се чувстваме в любовта...!

 

Да си дарим погледа, приел дълбочината на всичко!

Да не умираме от болка в нищото, а в душата на радостта!

 

Още въднъж във вечността да се върнем-

любими - още веднъж в небесата да полетим...!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • По принцип често поезията прераства в поза, при теб виждам само искреност... Харесва ми как пишеш, Кали...
  • Не ми харесва текста. Белият стих също има правила и това е аргумента ми. Другото е за дневник или лексикон. Прегледах пет-шест ваши текста назад. Определено "не са моите". Плаши ме количеството и се надявам, че няма да излезе стихосбирка от това количество. Виждам, че сте млада и се надявам да се намерят хора в сайта, които да ви помогнат да подобрите качеството. Аз не бих могла, но ви желая успех!
  • Други категории са, така е! Но преди да започнем да се целим в техните върхове, не е ли по-разумно да се опитаме да отговорим първо на "категорията" Човек, която не включва надменните подхвърляния и неуважение към личността, които с готовност се демонстрират тук?
    Бела, не се хвалим взаимно, както е видно, а защитаваме елементарни човешки права. Е, разбира се, че чуждите творчества са "творчества", обидите са единственото оръжие на ядосаните, а и според психологията – често вътрешно неуверени хора. Милото момиче сигурно е било толкова шокирано от ширещото се великодушие на мъдри поетични души тук, че е останало безмълвно.
  • А откога думата "творчество" и словосъчетанието "искрено и лично" нямат правото да съществуват ръка за ръка в литературните текстове? Виждаме едно – Лили явно не пречи на редакторите и създателите на сайта, които са единствените, знаещи точно за какво е/не е сътворен той. Никой от нас няма правото да нарушава свободата на словото ѝ, независимо от това колко ни/не ни харесва то. По същия начин, по който е защитено твоето право, Белла, да изказваш мнението си, само че прекрачим ли границата на благоприличието, мнението вече става наказуемо. Една подробност тук – обидата е криминализирана в Наказателния кодекс, особено когато е публична/разпространена, например в сайт. Казвам това с цел да докажа именно идеята, че има граница в комуникацията, която не само от личен морал и уважение към другите, но и поради легални основания, е нужно да спазваме. Нека не правим опити да се накърняваме взаимно, никак не е зряло като тип поведение. Поздрави!
  • Съгласна съм с Лулу. Лили си има собствен стил. Вече го казах многократно под нейните произведения. Изразих и личното си мнение, че ако имаше малко повече ритъм би било по-добре. Но щом тя си е избрала този начин на писане, вероятно си има причина. Винаги може да бъде и по-добре, а и по-зле. Но определено нямам толкова голямо самочувствие на поет, за да мога да хвърлям кал по творчеството на други хора. Но пък да се обижда така е направо гротескно и неуважително. А тези единици, които стават все по-често явление, са по-скоро признак на гняв, отколкото на справедливо оценяване. И най-важното - изкуството е твърде субективно.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...