За любовта ще бъде
последната ми песен,
Макар че вече потъвам
в мрачната си есен.
Любовта, която
за миг ни озарява
и веднага след това
отровна чаша дарява.
Любовта, която
до звездите ни издига
и после ни захвърля,
като прочетена книга.
Любовта е, която
ни гали и ранява
и после потъва
някъде в забрава.
Ах, тази любов!
© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados