26 oct 2010, 19:16  

Непорочен свят

  Poesía » Otra
1.3K 0 18

 

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;

защото нещо все не ми достига –
ни топла дреха, ни уютен кът...
Те пърхат пoкрай мен и врява вдигат –
една трoшица да си поделят.

Не мога без усмивка да отмина
край този малък, непорочен свят.
Снежинки падат. Тихо и невинно
на тъмните ми мисли дават цвят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С нежност рисуваш красиви картини...Леко се лее поезията ти, Водичке, като Водата Поздрави!!!
  • Красива е срещата ми с вас, Румяна, Руми и Галина.
    Ще се радвам да се виждаме по-често...
    Слънчев поздрав!
  • Кръговрата на живота и премъдростта Божия в няколко майсторски написани реда! Благодаря ти!
  • На всичко може да се погледне откъм хубавата му страна, Галя.
    Радвам се, че стихът ми е събудил светли чувства в теб.
    Благодаря ти!
    И на теб, Ивон!
    Лека нощ ви пожелавам.
  • Хубав стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...