voda (Елица Ангелова)
586 14113
26 oct 2010, 19:16  

Непорочен свят 

  Poesía » Otra
1116 0 18

 

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;

защото нещо все не ми достига –
ни топла дреха, ни уютен кът...
Те пърхат пoкрай мен и врява вдигат –
една трoшица да си поделят.

Не мога без усмивка да отмина
край този малък, непорочен свят.
Снежинки падат. Тихо и невинно
на тъмните ми мисли дават цвят.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С нежност рисуваш красиви картини...Леко се лее поезията ти, Водичке, като Водата Поздрави!!!
  • Красива е срещата ми с вас, Румяна, Руми и Галина.
    Ще се радвам да се виждаме по-често...
    Слънчев поздрав!
  • Кръговрата на живота и премъдростта Божия в няколко майсторски написани реда! Благодаря ти!
  • На всичко може да се погледне откъм хубавата му страна, Галя.
    Радвам се, че стихът ми е събудил светли чувства в теб.
    Благодаря ти!
    И на теб, Ивон!
    Лека нощ ви пожелавам.
  • Хубав стих!
  • Нека е пролет във вашата есен, Сеси и Вилдан!
  • Така е! А на мен ми е някак пролетно!
  • Твоите стихове са много животворни! Поздрави!
  • Сбъднати мечти и надежди за вас, Мартина и Ангел!
  • След твоите слова винаги пониква надежда, Елица!
    Благодаря ти за нея!
    И за насладата от тези стихове!
  • Скрита надежда за нов живот! Поздрави!
  • Ще се раздвижи, Любо.
    И ще ни напомни за всичко невъзвръщаемо в човешкия живот...
  • И ще се раздвижи пак земята....Поздрав Водице!!!
  • Близост ни е потребна през всички сезони,Ив:
    в горещините да е нежен бриз, а в студа - жарава...
    Благодаря ти за светкавичната реакция.
    ----
    А ти, Сашо, знаеш наизуст стиховете ми. И всяка промяна забелязваш.
    Най-ревностният ми фен!
    И както винаги - вдъхновен стихотворен коментар.
    Светъл поздрав!
    ––––
    Добре сте ми дошли и вие: Веска, Росица, Водолея, Илко.
    Висока е оценката ви, топли са думите ви.
    Благодаря от сърце!
    ––––
  • Възраждането на природата и нейната красота! Поздрав и от мен!
  • Животворна вода си ти и твоята поезия!
    Поздрав!
  • Листенце се отронва от дървото,
    обагрено, попило слънце, синева.
    А вятъра го носи лудо
    и сипва, сипва
    във пръстта.

    А то поглежда тъжно, мълчаливо,
    дошъл е сетния му час.
    Единствена утеха му остава,
    че ще се прероди в дърво,
    във цвете или стрък трева.

    Красив и мъдър стих за кръговрата на живота!
    Всичко се превръща от един вид в друг
    и се запазва красотата в природата!
    И както обикновено непрекъснато редактираш
    и подобряваш стиховете си!
    Поздрави, Ели!
  • Стръкче нежност в края на октомври - и не трябва да се правим, че не ни пука от вътрешната ни потребност за близост в навечерието на зимата...Поздрав, Ели. Ив
Propuestas
: ??:??