26 окт. 2010 г., 19:16  

Непорочен свят

1.3K 0 18

 

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;

защото нещо все не ми достига –
ни топла дреха, ни уютен кът...
Те пърхат пoкрай мен и врява вдигат –
една трoшица да си поделят.

Не мога без усмивка да отмина
край този малък, непорочен свят.
Снежинки падат. Тихо и невинно
на тъмните ми мисли дават цвят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С нежност рисуваш красиви картини...Леко се лее поезията ти, Водичке, като Водата Поздрави!!!
  • Красива е срещата ми с вас, Румяна, Руми и Галина.
    Ще се радвам да се виждаме по-често...
    Слънчев поздрав!
  • Кръговрата на живота и премъдростта Божия в няколко майсторски написани реда! Благодаря ти!
  • На всичко може да се погледне откъм хубавата му страна, Галя.
    Радвам се, че стихът ми е събудил светли чувства в теб.
    Благодаря ти!
    И на теб, Ивон!
    Лека нощ ви пожелавам.
  • Хубав стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...