26.10.2010 г., 19:16 ч.  

Непорочен свят 

  Поезия » Друга
1222 0 18
Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,
защото съм потънала в тъга;
защото нещо все не ми достига –
ни топла дреха, ни уютен кът...
Те пърхат пoкрай мен и врява вдигат –
една трoшица да си поделят.
Не мога без усмивка да отмина
край този малък, непорочен свят.
Снежинки падат. Тихо и невинно
на тъмните ми мисли дават цвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??