21 ene 2012, 5:57

Още за притежанието 

  Poesía » De amor
987 0 34


Не дочаках  ни риза, ни мед от коприва,

а пък зимата две-три недели

като стара любовница  бръчки прикрива

и разресва  косите си бели.

 

Нито с  милост дойдох.  Нито чакам такава.

И  е време, съвсем  не е късно,       

да заселиш  с безцветна и тиха забрава

моя свят и съня ми накъсан...

 

... щом   безмилостно адът се свлича у мене,

който Данте грижливо описа.

Пред  разпад  тегнат всички горчиви вселени,

накъдето да гледам: все ти си.

 

Уж  и къща си вдигнах – мечта,  топло ложе,

и  иззидана прясно камина,

но без твоята топла  прегръдка не може

да усетя какво и до колко го имам...  

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??