Jan 21, 2012, 5:57 AM

Още за притежанието 

  Poetry » Love
1009 0 34


Не дочаках  ни риза, ни мед от коприва,

а пък зимата две-три недели

като стара любовница  бръчки прикрива

и разресва  косите си бели.

 

Нито с  милост дойдох.  Нито чакам такава.

И  е време, съвсем  не е късно,       

да заселиш  с безцветна и тиха забрава

моя свят и съня ми накъсан...

 

... щом   безмилостно адът се свлича у мене,

който Данте грижливо описа.

Пред  разпад  тегнат всички горчиви вселени,

накъдето да гледам: все ти си.

 

Уж  и къща си вдигнах – мечта,  топло ложе,

и  иззидана прясно камина,

но без твоята топла  прегръдка не може

да усетя какво и до колко го имам...  

 

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??