Още за притежанието
Не дочаках ни риза, ни мед от коприва,
а пък зимата две-три недели
като стара любовница бръчки прикрива
и разресва косите си бели.
Нито с милост дойдох. Нито чакам такава.
И е време, съвсем не е късно,
да заселиш с безцветна и тиха забрава
моя свят и съня ми накъсан...
... щом безмилостно адът се свлича у мене,
който Данте грижливо описа.
Пред разпад тегнат всички горчиви вселени,
накъдето да гледам: все ти си.
Уж и къща си вдигнах – мечта, топло ложе,
и иззидана прясно камина,
но без твоята топла прегръдка не може
да усетя какво и до колко го имам...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
