8 mar 2017, 16:07

Осми март

  Poesía » Civil
441 0 0

Тъжно е, че мама не е до мен
а днес празник щеше да има.
И така минават ден след ден
седмица, месец и после година.

 

А така ми липсва в такива дни
когато всеки подарява букети.

Ще я търся в красивите звезди
тя е тази, която най-силно свети.

 

Честит празник, мила моя мамо,
ти знаеш колко много те обичам.
Липсва ми твоето любящо рамо
горд съм, твой син да се наричам.

 

Къде да ти оставя моите цветя
и ти да се зарадваш като другите.
Много си те обичат твоите деца
за нашата обич не стигат думите.

 

Липсваш ми!

Явор Перфанов
 

<3

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...