Mar 8, 2017, 4:07 PM

Осми март

  Poetry » Civic
435 0 0

Тъжно е, че мама не е до мен
а днес празник щеше да има.
И така минават ден след ден
седмица, месец и после година.

 

А така ми липсва в такива дни
когато всеки подарява букети.

Ще я търся в красивите звезди
тя е тази, която най-силно свети.

 

Честит празник, мила моя мамо,
ти знаеш колко много те обичам.
Липсва ми твоето любящо рамо
горд съм, твой син да се наричам.

 

Къде да ти оставя моите цветя
и ти да се зарадваш като другите.
Много си те обичат твоите деца
за нашата обич не стигат думите.

 

Липсваш ми!

Явор Перфанов
 

<3

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2017

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...