8 mar 2012, 17:16

Осмомартенски стандарт

  Poesía » Otra
1.4K 1 16


Е, хайде, глупачке – признай си това,
че трудно се гони Михаля.
Най-много да хванеш я мачо, я два
инфаркта. Ромео – едва ли.

Ромео го няма. Изтече. Тече.
Тече ти по всичките вени.
И капка по капка, парче по парче
празнувай за Него, гамена!

Признай му мъжкарския силен всемир
и лесно как сваля звездите
в нозете на всеки пореден баир.
(Пък гледай му после петите.)

Признай – безнадеждна глупачка си. Да!
Да, да... Но не си Жулиета.
Вади от окото си тази греда –
празнувай необщоприето.

Вземи си букета, поклона. Вземи
частицата женска суетност.
Но вътре в кръвта си Михаля гони!
Така ще пулсираш предметно.

Ще хванеш най-много я някой инфаркт,
я мачо за нос. Безобразно!
Глупачке – признай си! Това е стандарт,
за да не живееш напразно!



П.П. Честит празник, мили дами!
За момъците - по една закачлива усмивка! :))

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, "Жулиетите днес са минало,но така е устроен света..."! Много весел стих,но и много романтичен, дори и да е в хумористичен стил!
  • Благодаря ви!
    Подпис: аз, глупачката
  • !
  • Знаеш ли, аз тези дни побегнах от поредния баир, вместо да го изкача. Беше грозно и се срамувам.
  • "Глупачке – признай си! Това е стандарт,
    за да не живееш напразно!" - признавам и аз!
    Толкова много истини, че свят ми се зави докато се строполясвам във реалното!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...