Осмомартенски стандарт
Е, хайде, глупачке – признай си това,
че трудно се гони Михаля.
Най-много да хванеш я мачо, я два
инфаркта. Ромео – едва ли.
Ромео го няма. Изтече. Тече.
Тече ти по всичките вени.
И капка по капка, парче по парче
празнувай за Него, гамена!
Признай му мъжкарския силен всемир
и лесно как сваля звездите
в нозете на всеки пореден баир.
(Пък гледай му после петите.)
Признай – безнадеждна глупачка си. Да!
Да, да... Но не си Жулиета.
Вади от окото си тази греда –
празнувай необщоприето.
Вземи си букета, поклона. Вземи
частицата женска суетност.
Но вътре в кръвта си Михаля гони!
Така ще пулсираш предметно.
Ще хванеш най-много я някой инфаркт,
я мачо за нос. Безобразно!
Глупачке – признай си! Това е стандарт,
за да не живееш напразно!
П.П. Честит празник, мили дами!
За момъците - по една закачлива усмивка! :))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
Да, "Жулиетите днес са минало,но така е устроен света..."! Много весел стих,но и много романтичен, дори и да е в хумористичен стил!
