8.03.2012 г., 17:16 ч.

Осмомартенски стандарт 

  Поезия » Друга
966 1 16


Е, хайде, глупачке – признай си това,
че трудно се гони Михаля.
Най-много да хванеш я мачо, я два
инфаркта. Ромео – едва ли.

Ромео го няма. Изтече. Тече.
Тече ти по всичките вени.
И капка по капка, парче по парче
празнувай за Него, гамена!

Признай му мъжкарския силен всемир
и лесно как сваля звездите
в нозете на всеки пореден баир.
(Пък гледай му после петите.)

Признай – безнадеждна глупачка си. Да!
Да, да... Но не си Жулиета.
Вади от окото си тази греда –
празнувай необщоприето.

Вземи си букета, поклона. Вземи
частицата женска суетност.
Но вътре в кръвта си Михаля гони!
Така ще пулсираш предметно.

Ще хванеш най-много я някой инфаркт,
я мачо за нос. Безобразно!
Глупачке – признай си! Това е стандарт,
за да не живееш напразно!



П.П. Честит празник, мили дами!
За момъците - по една закачлива усмивка! :))

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??