18 ago 2012, 20:33

Остана ли нещо

  Poesía » Otra
655 0 2

Време е да призная, че
вече си си отишъл,
оставил си само снимката
под огледалото в нишата.

Мястото за палтото ти
в празното се люлее, а
в гардероба е голо и
лампата някак тлее ми.

В шкафовете с обувките,
в безпорядъка в дрешника -
само връзки оставил си.
И вмирисани чехлите.

Няма да се страхувам, че
нощем си спя отключена.
Скитници и несретници
или бездомни кучета

и да грабят душата ми,
както ти я ограбваше,
надали ще намерят в мен
нещо, дето го нямаше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някой беше написал:"И след теб ще живея,
    щото вече ми писна да завися от тебе"
    Че светът не изчезва шом захлопнеш вратата
    любовта щом е грешка - по-добре свободата
  • Тъжна, но искрена изповед.Понякога е по-добре да има ужасен край, отколкото безкраен ужас. Заредете отново душата си с нова, по-стойностна емоция. Заслужавате го.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...