Aug 18, 2012, 8:33 PM

Остана ли нещо 

  Poetry » Other
505 0 2

Време е да призная, че
вече си си отишъл,
оставил си само снимката
под огледалото в нишата.

Мястото за палтото ти
в празното се люлее, а
в гардероба е голо и
лампата някак тлее ми.

В шкафовете с обувките,
в безпорядъка в дрешника -
само връзки оставил си.
И вмирисани чехлите.

Няма да се страхувам, че
нощем си спя отключена.
Скитници и несретници
или бездомни кучета

и да грабят душата ми,
както ти я ограбваше,
надали ще намерят в мен
нещо, дето го нямаше.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Някой беше написал:"И след теб ще живея,
    щото вече ми писна да завися от тебе"
    Че светът не изчезва шом захлопнеш вратата
    любовта щом е грешка - по-добре свободата
  • Тъжна, но искрена изповед.Понякога е по-добре да има ужасен край, отколкото безкраен ужас. Заредете отново душата си с нова, по-стойностна емоция. Заслужавате го.
Random works
: ??:??