18 авг. 2012 г., 20:33

Остана ли нещо

652 0 2

Време е да призная, че
вече си си отишъл,
оставил си само снимката
под огледалото в нишата.

Мястото за палтото ти
в празното се люлее, а
в гардероба е голо и
лампата някак тлее ми.

В шкафовете с обувките,
в безпорядъка в дрешника -
само връзки оставил си.
И вмирисани чехлите.

Няма да се страхувам, че
нощем си спя отключена.
Скитници и несретници
или бездомни кучета

и да грабят душата ми,
както ти я ограбваше,
надали ще намерят в мен
нещо, дето го нямаше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Някой беше написал:"И след теб ще живея,
    щото вече ми писна да завися от тебе"
    Че светът не изчезва шом захлопнеш вратата
    любовта щом е грешка - по-добре свободата
  • Тъжна, но искрена изповед.Понякога е по-добре да има ужасен край, отколкото безкраен ужас. Заредете отново душата си с нова, по-стойностна емоция. Заслужавате го.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...