29 oct 2007, 12:40

Остана само белег от жестока рана

899 0 3

В сърцето си за друг направих място,
макар че в него беше ти.
Да се връщам в миналото, знам, е късно,
но и вече не боли!

А някога тъй силно ме болеше,
защото наранена бях от теб...
Затуй сърцето ми крещеше
и любовта превърна се в лед!

Но сега е друго вече!
Нямаш място в моето сърце!
Спомена за теб остава толкова далече
и сега за друг усмихнато е моето лице!

А ти сега се извиняваш
за грешката, която мене ме рани!
Но е късно за изгубено да съжаляваш,
защото нищо в мен за тебе не гори.

Само белег от жестока рана
ми остави там,където беше ти.
Друго нищо не остана!
Няма ги и нашите спомени, от които само тебе ще боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...