Остана само белег от жестока рана
В сърцето си за друг направих място,
макар че в него беше ти.
Да се връщам в миналото, знам, е късно,
но и вече не боли!
А някога тъй силно ме болеше,
защото наранена бях от теб...
Затуй сърцето ми крещеше
и любовта превърна се в лед!
Но сега е друго вече!
Нямаш място в моето сърце!
Спомена за теб остава толкова далече
и сега за друг усмихнато е моето лице!
А ти сега се извиняваш
за грешката, която мене ме рани!
Но е късно за изгубено да съжаляваш,
защото нищо в мен за тебе не гори.
Само белег от жестока рана
ми остави там,където беше ти.
Друго нищо не остана!
Няма ги и нашите спомени, от които само тебе ще боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
