20 mar 2015, 1:21  

...остана в мен

  Poesía » Otra
610 0 2



Чуваш думи, пукот на ребра и болка в гърдите.
Куршумът излиза злобно, готов да убие и други.
Ти не умираш, дори жадуваш за втори изстрел.
Точно от този стрелец и неговите думи.

Зад мен наредени са много в редица.
Падат и се правят на мъртви от ехото,
умирайки за своята кралица.
Гърдите ме болят, защото казаното
беше и остана в мен...


Ст. Русев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите наистина са куршуми, остават в съзнанието и бавно те убиват.Харесах!
    "казаното беше и остана в мен.."
  • Метафората - толкова недостъпна за мен!
    Чета и се уча по малко...
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...