Чуваш думи, пукот на ребра и болка в гърдите.
Куршумът излиза злобно, готов да убие и други.
Ти не умираш, дори жадуваш за втори изстрел.
Точно от този стрелец и неговите думи.
Зад мен наредени са много в редица.
Падат и се правят на мъртви от ехото,
умирайки за своята кралица.
Гърдите ме болят, защото казаното
беше и остана в мен...
Ст. Русев
© Станислав Русев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
