20 nov 2007, 20:15

Останах сам

1.5K 0 1
 

 

                         Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш.

                            Макар за теб да мисля, аз не те обичам.

                   Останах сам. Дори да дойдеш и да ме прегърнеш,

                       Аз няма да се върна, пак във тебе да се вричам.

                           Добре съм сам. Оправям се. Без тебе мога,

                                   Макар във моята душа и да боли,

                  Не ще се върна и сълзите ти не могат да ме трогнат,

                                   Макар в очите ми и да блестят сълзи.

                                   Останах сам. Не мога повече така,

                                    Ти очакваш прекалено много.

                           Оставих те, след теб не вярвам в любовта,

                    Уморих се вече - ти със мене беше прекалено строга.

                                         Душата ми сега е старец,

                                        сърцето ми е белите коси,

                                    а устните му казват "сбогом!",

                                        и така те гонят моите очи.

                             Безмилостен ми казваш, че съм станал,

                            Не те обичам вече и за теб не ме боли,

                              Ти ме разруши и чувствам се отпаднал,

                                     "сбогом!" ти казвам, стига сълзи!

                               Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш,

                                          Не те обичам вече, разбери,

                         И няма да се върна, дори света да преобърнеш,

                        Ще намериш само старец с уморени от сълзи очи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стамена Боева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "(...)Душата ми сега е старец,
    сърцето ми е белите коси(...)"

    Поздрави! Храесва ми стиха ти.
    Макар да е доста противоречиво, е силно и истинско


Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...