Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш.
Макар за теб да мисля, аз не те обичам.
Останах сам. Дори да дойдеш и да ме прегърнеш,
Аз няма да се върна, пак във тебе да се вричам.
Добре съм сам. Оправям се. Без тебе мога,
Макар във моята душа и да боли,
Не ще се върна и сълзите ти не могат да ме трогнат,
Макар в очите ми и да блестят сълзи.
Останах сам. Не мога повече така,
Ти очакваш прекалено много.
Оставих те, след теб не вярвам в любовта,
Уморих се вече - ти със мене беше прекалено строга.
Душата ми сега е старец,
сърцето ми е белите коси,
а устните му казват "сбогом!",
и така те гонят моите очи.
Безмилостен ми казваш, че съм станал,
Не те обичам вече и за теб не ме боли,
Ти ме разруши и чувствам се отпаднал,
"сбогом!" ти казвам, стига сълзи!
Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш,
Не те обичам вече, разбери,
И няма да се върна, дори света да преобърнеш,
Ще намериш само старец с уморени от сълзи очи...
© Стамена Боева Todos los derechos reservados
сърцето ми е белите коси(...)"
Поздрави! Храесва ми стиха ти.
Макар да е доста противоречиво, е силно и истинско