Nov 20, 2007, 8:15 PM

Останах сам

1.5K 0 1
 

 

                         Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш.

                            Макар за теб да мисля, аз не те обичам.

                   Останах сам. Дори да дойдеш и да ме прегърнеш,

                       Аз няма да се върна, пак във тебе да се вричам.

                           Добре съм сам. Оправям се. Без тебе мога,

                                   Макар във моята душа и да боли,

                  Не ще се върна и сълзите ти не могат да ме трогнат,

                                   Макар в очите ми и да блестят сълзи.

                                   Останах сам. Не мога повече така,

                                    Ти очакваш прекалено много.

                           Оставих те, след теб не вярвам в любовта,

                    Уморих се вече - ти със мене беше прекалено строга.

                                         Душата ми сега е старец,

                                        сърцето ми е белите коси,

                                    а устните му казват "сбогом!",

                                        и така те гонят моите очи.

                             Безмилостен ми казваш, че съм станал,

                            Не те обичам вече и за теб не ме боли,

                              Ти ме разруши и чувствам се отпаднал,

                                     "сбогом!" ти казвам, стига сълзи!

                               Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш,

                                          Не те обичам вече, разбери,

                         И няма да се върна, дори света да преобърнеш,

                        Ще намериш само старец с уморени от сълзи очи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стамена Боева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "(...)Душата ми сега е старец,
    сърцето ми е белите коси(...)"

    Поздрави! Храесва ми стиха ти.
    Макар да е доста противоречиво, е силно и истинско


Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...