20 нояб. 2007 г., 20:15

Останах сам

1.5K 0 1
 

 

                         Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш.

                            Макар за теб да мисля, аз не те обичам.

                   Останах сам. Дори да дойдеш и да ме прегърнеш,

                       Аз няма да се върна, пак във тебе да се вричам.

                           Добре съм сам. Оправям се. Без тебе мога,

                                   Макар във моята душа и да боли,

                  Не ще се върна и сълзите ти не могат да ме трогнат,

                                   Макар в очите ми и да блестят сълзи.

                                   Останах сам. Не мога повече така,

                                    Ти очакваш прекалено много.

                           Оставих те, след теб не вярвам в любовта,

                    Уморих се вече - ти със мене беше прекалено строга.

                                         Душата ми сега е старец,

                                        сърцето ми е белите коси,

                                    а устните му казват "сбогом!",

                                        и така те гонят моите очи.

                             Безмилостен ми казваш, че съм станал,

                            Не те обичам вече и за теб не ме боли,

                              Ти ме разруши и чувствам се отпаднал,

                                     "сбогом!" ти казвам, стига сълзи!

                               Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш,

                                          Не те обичам вече, разбери,

                         И няма да се върна, дори света да преобърнеш,

                        Ще намериш само старец с уморени от сълзи очи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стамена Боева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "(...)Душата ми сега е старец,
    сърцето ми е белите коси(...)"

    Поздрави! Храесва ми стиха ти.
    Макар да е доста противоречиво, е силно и истинско


Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...