Прекарвах нощите с жени безброй,
ала усещах в тишината
в главата си безгласния ми вой
и той ме тласкаше към самотата.
И тихо другите като заспят
стоях до късно и пресмятах
дори леглото ми те да красят -
аз само твоята усмивка си представях.
Един път даже и за друга не помислих,
какво като до мен заспива всяка.
Разбираш ли, за тебе само аз си мислих,
мечтаех си след полунощ във мрака.
Със двеста други аз да бъда,
Не бих му лепнал етикета "изневяра".
Недей! Недей живя в заблуда!
Аз искам да ми имаш вяра.
Нима, когато двама души
в едно легло заспиват там,
в главата им да бъдат чужди,
прелюбодейци са и то без срам!
Не ме хули и обвинявай,
аз верен ти останах чак до края.
В клишетата недей се заблуждавай,
не съм измамил те, аз зная!
© Петя Петрова Todos los derechos reservados