mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
8 mar 2015, 16:26

Останахте ми ти и любовта 

  Poesía » De amor
1225 0 7

Докосна ме... и в този кратък миг

притисна се до мен и ме целуна!

Допрях лице до твоя нежен лик,

а в мене звънна влюбената струна!

 

Ти беше плът от бялата луна,

бе шепота напевен на реката

и галещата в мрака тишина,

която с устни пие светлината!

 

Припламваха в нощта игриви пламъци –

горяха в тях отминали години...

догаряха безмълвните им страници,

а после – самотата си замина!

 

Останахте ми ти и любовта,

немигнала и гола като истина,

когато с теб, прегърнати в съня,

в греха си се събудихме пречистени!

 

През пръстите като вълшебен пясък

изтичаха минутите задъхани...

А изгревът с кристалния си блясък

чертаеше началото на пътя ни!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??