Останахте ми ти и любовта
Докосна ме... и в този кратък миг
притисна се до мен и ме целуна!
Допрях лице до твоя нежен лик,
а в мене звънна влюбената струна!
Ти беше плът от бялата луна,
бе шепота напевен на реката
и галещата в мрака тишина,
която с устни пие светлината!
Припламваха в нощта игриви пламъци –
горяха в тях отминали години...
догаряха безмълвните им страници,
а после – самотата си замина!
Останахте ми ти и любовта,
немигнала и гола като истина,
когато с теб, прегърнати в съня,
в греха си се събудихме пречистени!
През пръстите като вълшебен пясък
изтичаха минутите задъхани...
А изгревът с кристалния си блясък
чертаеше началото на пътя ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
