Mar 8, 2015, 4:26 PM

Останахте ми ти и любовта

  Poetry » Love
1.4K 0 7

Докосна ме... и в този кратък миг

притисна се до мен и ме целуна!

Допрях лице до твоя нежен лик,

а в мене звънна влюбената струна!

 

Ти беше плът от бялата луна,

бе шепота напевен на реката

и галещата в мрака тишина,

която с устни пие светлината!

 

Припламваха в нощта игриви пламъци –

горяха в тях отминали години...

догаряха безмълвните им страници,

а после – самотата си замина!

 

Останахте ми ти и любовта,

немигнала и гола като истина,

когато с теб, прегърнати в съня,

в греха си се събудихме пречистени!

 

През пръстите като вълшебен пясък

изтичаха минутите задъхани...

А изгревът с кристалния си блясък

чертаеше началото на пътя ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...