26 feb 2007, 15:14

остани

  Poesía
1.1K 0 2
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам,
а сърцето ми прошепва: ”Спри”
Щастието в  стъпките ти стихва,
а тъгата връща се в моите очи.
А обичта ми те изпраща до вратата,
безсилна да ме задържи.
Не се обръщай, продължи нататък!
Обърнеш  ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тва е мн якооо и е мн правилно!!!!иска6 да го искещиш.но не можеш!!!!!!!БРАВО!!!!
  • трудно е да го кажеш, сърцето ти крещи, но не можеш да го изречеш, а трябва!
    Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...