26 февр. 2007 г., 15:14

остани

1.1K 0 2
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам,
а сърцето ми прошепва: ”Спри”
Щастието в  стъпките ти стихва,
а тъгата връща се в моите очи.
А обичта ми те изпраща до вратата,
безсилна да ме задържи.
Не се обръщай, продължи нататък!
Обърнеш  ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тва е мн якооо и е мн правилно!!!!иска6 да го искещиш.но не можеш!!!!!!!БРАВО!!!!
  • трудно е да го кажеш, сърцето ти крещи, но не можеш да го изречеш, а трябва!
    Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...