26 февр. 2007 г., 15:14

остани

1K 0 2
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам,
а сърцето ми прошепва: ”Спри”
Щастието в  стъпките ти стихва,
а тъгата връща се в моите очи.
А обичта ми те изпраща до вратата,
безсилна да ме задържи.
Не се обръщай, продължи нататък!
Обърнеш  ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тва е мн якооо и е мн правилно!!!!иска6 да го искещиш.но не можеш!!!!!!!БРАВО!!!!
  • трудно е да го кажеш, сърцето ти крещи, но не можеш да го изречеш, а трябва!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...