26.02.2007 г., 15:14

остани

1.1K 0 2
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам,
а сърцето ми прошепва: ”Спри”
Щастието в  стъпките ти стихва,
а тъгата връща се в моите очи.
А обичта ми те изпраща до вратата,
безсилна да ме задържи.
Не се обръщай, продължи нататък!
Обърнеш  ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тва е мн якооо и е мн правилно!!!!иска6 да го искещиш.но не можеш!!!!!!!БРАВО!!!!
  • трудно е да го кажеш, сърцето ти крещи, но не можеш да го изречеш, а трябва!
    Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...