26.02.2007 г., 15:14

остани

1.1K 0 2
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам,
а сърцето ми прошепва: ”Спри”
Щастието в  стъпките ти стихва,
а тъгата връща се в моите очи.
А обичта ми те изпраща до вратата,
безсилна да ме задържи.
Не се обръщай, продължи нататък!
Обърнеш  ли се, ще ти кажа: ”Остани”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тва е мн якооо и е мн правилно!!!!иска6 да го искещиш.но не можеш!!!!!!!БРАВО!!!!
  • трудно е да го кажеш, сърцето ти крещи, но не можеш да го изречеш, а трябва!
    Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...