10 jul 2009, 20:28

Остани

764 0 5

Колко обещания, колко клетви

оставих аз да чезнат в забрава.

Колко невидими рани нанесох,

пътя към теб посипах с жарава...


Като въглени по нежната ти кожа

падат и изгарят спомени неизброими.

И отлита пепелта далеч със вятъра,

да горят остават белезите нелечими...


Никой твоите сълзи не заслужава,

никой никога не ще те нарани!

Знам, не стига мойто "съжалявам",

но, моля те, със мен ти остани...


На мен това ми стига.

А сълзите твои ще изтрия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Колкото пъти е посетено стихотворението ти,толкова Шестици заслужаваааааааааааааа!!!
  • Не,аз благодаря.
  • благодаря!

    http://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0
  • Ти си роден поет,а"Поет се ражда,не се става"-казал Пенчо Славейков.
    Дали ще имаш сили да останеш такъв.Дано!Но много е трудно.В твоето
    поколение има някакма яростно мъка,а в моето имаше яростен оптимизъм
    и зад двете се крие болка...Пиша не само за "Остани".Харесва ми
    "Момчето с китара"и др.Виж Бодлер и "Гарванът" на Едгар По-много
    техен човек си.Когато дадеш заявка за ритмична конструкция я издържай или не подавай такава поетична заявка.За римите,става въпрос.Браво на теб.Продъэлжавай!Wali/Виолета Томова/
  • Признатата грешка заслужава прошка.
    Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...