Колко обещания, колко клетви
оставих аз да чезнат в забрава.
Колко невидими рани нанесох,
пътя към теб посипах с жарава...
Като въглени по нежната ти кожа
падат и изгарят спомени неизброими.
И отлита пепелта далеч със вятъра,
да горят остават белезите нелечими...
Никой твоите сълзи не заслужава,
никой никога не ще те нарани!
Знам, не стига мойто "съжалявам",
но, моля те, със мен ти остани... ...