10.07.2009 г., 20:28

Остани

763 0 5

Колко обещания, колко клетви

оставих аз да чезнат в забрава.

Колко невидими рани нанесох,

пътя към теб посипах с жарава...


Като въглени по нежната ти кожа

падат и изгарят спомени неизброими.

И отлита пепелта далеч със вятъра,

да горят остават белезите нелечими...


Никой твоите сълзи не заслужава,

никой никога не ще те нарани!

Знам, не стига мойто "съжалявам",

но, моля те, със мен ти остани...


На мен това ми стига.

А сълзите твои ще изтрия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Колкото пъти е посетено стихотворението ти,толкова Шестици заслужаваааааааааааааа!!!
  • Не,аз благодаря.
  • благодаря!

    http://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0
  • Ти си роден поет,а"Поет се ражда,не се става"-казал Пенчо Славейков.
    Дали ще имаш сили да останеш такъв.Дано!Но много е трудно.В твоето
    поколение има някакма яростно мъка,а в моето имаше яростен оптимизъм
    и зад двете се крие болка...Пиша не само за "Остани".Харесва ми
    "Момчето с китара"и др.Виж Бодлер и "Гарванът" на Едгар По-много
    техен човек си.Когато дадеш заявка за ритмична конструкция я издържай или не подавай такава поетична заявка.За римите,става въпрос.Браво на теб.Продъэлжавай!Wali/Виолета Томова/
  • Признатата грешка заслужава прошка.
    Поздравления за хубавия стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...