4 may 2010, 14:48

Остани

1K 0 1

Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...

Дали ще бъде залезът вълшебен
без твоята ръка на мойто рамо?
Едва ли, аз до болка съм обсебен
и с твоята любов живея само!

Със нея ден и нощ бленувам,
усещам трепета на пролетта!
Със нея знам, че съществувам,
не се страхувам даже от смъртта!

Тя дава ми крила и мъжка сила!
Поискаш ли, за теб ще полетя!
Щом си ти до мен и си щастлива,
се сбъдват невъзможните неща!

Недей, не тръгвай още, остани!
Не искам и не мога аз без теб!
Ще бъдат тъжни сетните ми дни
без слънце и без въздух, и... без теб.

Но ти не чуваш моите слова, върви!
Душата ти е хладна като късче лед!
Сърцето ми - разбито го вземи,
умряло е горкото, а беше на поет...

02.05.2010                               ММ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Младенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...