Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...

Дали ще бъде залезът вълшебен
без твоята ръка на мойто рамо?
Едва ли, аз до болка съм обсебен
и с твоята любов живея само!

Със нея ден и нощ бленувам,
усещам трепета на пролетта!
Със нея знам, че съществувам,
не се страхувам даже от смъртта!

Тя дава ми крила и мъжка сила!
Поискаш ли, за теб ще полетя!
Щом си ти до мен и си щастлива,
се сбъдват невъзможните неща!

Недей, не тръгвай още, остани!
Не искам и не мога аз без теб!
Ще бъдат тъжни сетните ми дни
без слънце и без въздух, и... без теб.

Но ти не чуваш моите слова, върви!
Душата ти е хладна като късче лед!
Сърцето ми - разбито го вземи,
умряло е горкото, а беше на поет...

02.05.2010                               ММ