„Остани!”
„Остани!” - прошепва сърцето.
„Остани!” - повтарят ръцете.
Есен ранна треви ослани
като знак: „Остани! Остани!”.
Като знак… Вратата проплака -
с важна роля в твоя спектакъл,
а крещят безпристрастно стени
с моя глас: „Остани! Остани!” .
С моя глас… А ти, оглушала,
артистично метнала шала,
отминаваш със поглед встрани, ...