"Остани!"
„Остани!”
„Остани!” - прошепва сърцето.
„Остани!” - повтарят ръцете.
Есен ранна треви ослани
като знак: „Остани! Остани!”.
Като знак… Вратата проплака -
с важна роля в твоя спектакъл,
а крещят безпристрастно стени
с моя глас: „Остани! Остани!” .
С моя глас… А ти, оглушала,
артистично метнала шала,
отминаваш със поглед встрани,
недочула онез призивни -
като вик,
като стон:
„Ос-та-ни!” .
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
