18.11.2011 г., 10:33 ч.

"Остани!" 

  Поезия » Любовна
550 0 3

„Остани!”

 

„Остани!” -  прошепва сърцето.

„Остани!” - повтарят ръцете.

Есен ранна треви ослани

като знак: „Остани! Остани!”.

 

Като знак… Вратата проплака -

с важна роля в твоя спектакъл,

а крещят безпристрастно стени

с моя глас: „Остани! Остани!” .

 

С моя глас… А ти, оглушала,

артистично метнала шала,

отминаваш със поглед встрани,

недочула онез призивни -

като вик,

           като стон:

                      „Ос-та-ни!” .

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??