skeleton (Мъртвец )
20

24 abr 2014, 18:24

Остани до мен

Poesía » De amor

975 0 7

Остани до мен Нека преглътнем сълзите

Остани до мен Нека променим нещата

Остани до мен Докато угаснат звездите

Аз вече съм смирен от ударите на съдбата

Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден

Трудно е да вярваш когато бил съм с тебе лош

Трудно е да вярваш Но аз съм вече променен

Спри да ми повтаряш че не струвам пукнат грош

И бурята утихва след като се нагърми

И слънцето изгрява и прогонва мрака

И водата потича след като се размрази

Аз вярвам че по-добри дни ни чакат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

troia (Катя Иванова)

Ако човек обича истински, наистина може да се промени. Все пак трябва и воля. Хареса ми.

2014-04-25T22:30:30+03:00
skeleton (Мъртвец )

Благодаря Ирен! Поздрав и от мен!

2014-04-25T13:36:18+03:00
iren5 (Ирен)

Всъщност хората се променят. Променят се с времето, така и трябва. И понякога с хората , които са край нас тръгваме в по различен път на промяна и се раздалечаваме. Това не е причина те да съдят нас или ние тях, но често точно това се получава С Вяра, Надежда и Любов много неща могат да се постигнат и тогава - "По-добри дни ни чакат". Поздрав!

2014-04-25T13:12:19+03:00
manipuliram (Манипулирам)

Знам, че не си ти. Но самия факт, че пишеш на тази тема, означава че те вълнува И аз пиша измислени истории за несъществуващи герои, но няма как човек да не вложи себе си поне малко. Подведох се по категорията Любовна, сега го прочетох през Вярата и съвсем друг смисъл придоби всичко. Интересно!

2014-04-25T12:46:32+03:00
skeleton (Мъртвец )

Благодаря!Но стихотворението е просто една хипотетична история.Лирическият герой не съм аз.Що се отнася до промяната -може човек да се промени.Аз познавам един мой приятел който стана ревностен християнин и вярата наистина го промени.

2014-04-25T12:37:24+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0