24.04.2014 г., 18:24

Остани до мен

979 0 7

Остани до мен Нека преглътнем сълзите

Остани до мен Нека променим нещата

Остани до мен Докато угаснат звездите

Аз вече съм смирен от ударите на съдбата


Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден

Трудно е да вярваш когато бил съм с тебе лош

Трудно е да вярваш Но аз съм вече променен

Спри да ми повтаряш че не струвам пукнат грош


И бурята утихва след като се нагърми

И слънцето изгрява и прогонва мрака

И водата потича след като се размрази

Аз вярвам че по-добри дни ни чакат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъртвец Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако човек обича истински, наистина може да се промени. Все пак трябва и воля. Хареса ми.
  • Благодаря Ирен! Поздрав и от мен!
  • Всъщност хората се променят. Променят се с времето, така и трябва. И понякога с хората , които са край нас тръгваме в по различен път на промяна и се раздалечаваме. Това не е причина те да съдят нас или ние тях, но често точно това се получава С Вяра, Надежда и Любов много неща могат да се постигнат и тогава - "По-добри дни ни чакат". Поздрав!
  • Знам, че не си ти. Но самия факт, че пишеш на тази тема, означава че те вълнува И аз пиша измислени истории за несъществуващи герои, но няма как човек да не вложи себе си поне малко. Подведох се по категорията Любовна, сега го прочетох през Вярата и съвсем друг смисъл придоби всичко. Интересно!
  • Благодаря!Но стихотворението е просто една хипотетична история.Лирическият герой не съм аз.Що се отнася до промяната -може човек да се промени.Аз познавам един мой приятел който стана ревностен християнин и вярата наистина го промени.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...