Apr 24, 2014, 6:24 PM

Остани до мен

  Poetry » Love
977 0 7

Остани до мен Нека преглътнем сълзите

Остани до мен Нека променим нещата

Остани до мен Докато угаснат звездите

Аз вече съм смирен от ударите на съдбата


Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден

Трудно е да вярваш когато бил съм с тебе лош

Трудно е да вярваш Но аз съм вече променен

Спри да ми повтаряш че не струвам пукнат грош


И бурята утихва след като се нагърми

И слънцето изгрява и прогонва мрака

И водата потича след като се размрази

Аз вярвам че по-добри дни ни чакат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъртвец All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако човек обича истински, наистина може да се промени. Все пак трябва и воля. Хареса ми.
  • Благодаря Ирен! Поздрав и от мен!
  • Всъщност хората се променят. Променят се с времето, така и трябва. И понякога с хората , които са край нас тръгваме в по различен път на промяна и се раздалечаваме. Това не е причина те да съдят нас или ние тях, но често точно това се получава С Вяра, Надежда и Любов много неща могат да се постигнат и тогава - "По-добри дни ни чакат". Поздрав!
  • Знам, че не си ти. Но самия факт, че пишеш на тази тема, означава че те вълнува И аз пиша измислени истории за несъществуващи герои, но няма как човек да не вложи себе си поне малко. Подведох се по категорията Любовна, сега го прочетох през Вярата и съвсем друг смисъл придоби всичко. Интересно!
  • Благодаря!Но стихотворението е просто една хипотетична история.Лирическият герой не съм аз.Що се отнася до промяната -може човек да се промени.Аз познавам един мой приятел който стана ревностен християнин и вярата наистина го промени.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...