Ти можеш всичко истинско да сториш.

Да ми покажеш същност благотворна.

На злото със добро ще отговориш.

Красотата в теб е неуморна.

Свободата ти, душа просторна,

е безкрайно синя. Извисена

твоята любов звучи мажорна

във симфонията откровена.

Остани каквато си, всежива

побеждавай с жаркост справедлива

пошлост и коварство, и халтура.

Следвам те през планини, гори,

през морета и пустини, в буря...

В ада с тебе слязъл бих дори.