есперанзита (Албена Петрова)
24 55
3 jul 2008, 17:49

Остани си сам 

  Poesía » De amor
982 0 2

Влюбих се лудо отново, влюбих се макар

че никога не вярвах, че ще ми се случи отново.

Хлътнах много и не се спрях, всичко беше розово и хубаво,

Господи, защо не осъзнах, че отново ще страдам аз.

Беше всичко красиво и разкошно, но в един ден реши,

че искаш да си бъдеш отново сам и ме остави самичка там.

 

Остани си сам, остани си там в празнината на самотата.

Ще осъзнаеш ли някой ден колко много значиш ти за мен?

 

Мислил си за мен, гледал си да не ми е зле,

казвал си по-добре рано да го сториш, докато не е късно,

но вече е даже прекалено късно, в сърцето ми влезе вече

и макар да ходиш надалече, съжалявам, но в мен си вече.

© Албена Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??