Влюбих се лудо отново, влюбих се макар
че никога не вярвах, че ще ми се случи отново.
Хлътнах много и не се спрях, всичко беше розово и хубаво,
Господи, защо не осъзнах, че отново ще страдам аз.
Беше всичко красиво и разкошно, но в един ден реши,
че искаш да си бъдеш отново сам и ме остави самичка там.
Остани си сам, остани си там в празнината на самотата.
Ще осъзнаеш ли някой ден колко много значиш ти за мен?
Мислил си за мен, гледал си да не ми е зле,
казвал си по-добре рано да го сториш, докато не е късно,
но вече е даже прекалено късно, в сърцето ми влезе вече
и макар да ходиш надалече, съжалявам, но в мен си вече.
© Албена Петрова All rights reserved.