Остани си винаги така
ОСТАНИ СИ ВИНАГИ ТАКА
Светът, от злоба посивял,
пред теб виновно поглед свежда.
Нащърбена, земята се оглежда
в очите ти.
И сваля сивия воал!
Сърцето ти, дарило нежността
на хиляди невярващи създания,
като последен пристан
сбира отчаяния,
и грозното превръща в красота!
За верността си удари получи,
за истината - злоба и лъжа.
Но остани си винаги така!
Без теб светът
ще бъде стар и скучен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
яко!