ОСТАНИ СИ ВИНАГИ ТАКА
Светът, от злоба посивял,
пред теб виновно поглед свежда.
Нащърбена, земята се оглежда
в очите ти.
И сваля сивия воал!
Сърцето ти, дарило нежността
на хиляди невярващи създания,
като последен пристан
сбира отчаяния,
и грозното превръща в красота!
За верността си удари получи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация