Остани си винаги така
ОСТАНИ СИ ВИНАГИ ТАКА
Светът, от злоба посивял,
пред теб виновно поглед свежда.
Нащърбена, земята се оглежда
в очите ти.
И сваля сивия воал!
Сърцето ти, дарило нежността
на хиляди невярващи създания,
като последен пристан
сбира отчаяния,
и грозното превръща в красота!
За верността си удари получи,
за истината - злоба и лъжа.
Но остани си винаги така!
Без теб светът
ще бъде стар и скучен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
яко!