Остаряване
"Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули."
Момо Капор
Така, значи, идвала тя - старостта?
От "своя" полека обръща ме в "ничия".
По котешки в мене подвива крака
и храни ме ден подир ден с безразличие.
Левачето - ясна камбана-пиринч,
прехапва език от бръшлян арестувана.
И храмът ми бавно обрасва до инч
в коприви, трънаци и лакоми бурени.
И някак протяжно и кухо мълча,
и чезнат от мен и към мене пътеките.
Светът ми, с размер от стена до стена -
в черна боя боядисва си дрехите.
Къде съм? Къде ми е верният хъс?
Забравих ли как да разгърдвам очите си?
Сега ми се свидят две думи накръст
и сита до гърло съм от безразличие...
Така, значи, идвала тя - старостта?
Стареят дори катедралните храмове.
Без вяра, надежда, любов - без душа
и храмът е куп от рушащи се камъни.
30.08.2010
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво! Много силна поанта!
-
За кой ли път стоя омаяна от твоите стихове, Рег!
Предпоследният куплет е направо убиец! Това "разгърдвам очите си" направо ме зашеметява като словесно емоционално вино!
Браво, миличка! -
Силен стих! И съм сигурна, че няма да остарее!
-
Няма път, в който да съм чела поезията ти и да не съм се удивила на таланта ти! Хубаво е, че те има =)
-
Стих, който ме стисна за гърлото.
В този момент се чувствам точно така, сякаш го е излял моята душа.
Блогадаря ти, че си го казала по този невероятен начин! -
благодаря от все сърце за коментарите, пожеланията и всичките мили думи, казани тук!
чета ги един по един и на някои се усмихвам, на други подсмърчам трогнато, на трети откровено се кискам, а на четвърти гледам озадачено...
странен е този вид общуване - чрез коментари към произведение, но той си съществува и понякога е единственото, заради което си струва да публикуваш по сайтове.
затова ви благодаря! много! искрените ми човешки благодарности за думите ви!!! -
Ти ще живееш много дълго, но няма да остарееш - пошушна ми го една циганка с "Карелия ултима" в уста, на която прочетох стихотворението ти. Наздраве, Рег!
-
Хубаво пишеш, Радост! Честито и от мен!
-
Честита да си Радост и винаги вдъхновена!!! Поздрав сърдечен!
-
Докосващ стих! Поздрави!
-
Заковано! Хубав финал!
-
За такава поезия все не стигат думите...!!!
Честит Рожден Ден, Радост! -
Много хубаво - правдиво, добре казано от цитата, до поантата!
-
Също както уискито-все по-добра с възрастта!
-
Впечатлена съм! Не бях го чела. Поздрав!
-
Пишеш страхотно и това е! Удоволствието е мое!
-
Поздравления, Радост!
-
Поздрав!
-
"... вяра, надежда, любов" не трябва да се губят
Честит празник! -
!!!
-
Да бе написано от мен, да бе, но не е.
-
Великолепно е!Всяка дума като камбана звучи...погребално! Поздрав!
-
Шегуваш се нали?
Старостта е видима само с "просто" око.
Душата без /проекто/визия ...
Мъничката капка върху стъклото показва невероятното (не)видимо.
Достатъчно е
...............................................
Майстор си Поетесо!!!
И...
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН РАДОСТ!
Нека ...))) -
Левачето - ясна камбана-пиринч,
прехапва език от бръшлян арестувана.
И храмът ми бавно обрасва до инч
в коприви, трънаци и лакоми бурени.
И някак протяжно и кухо мълча,
и чезнат от мен и към мене пътеките.
Светът ми, с размер от стена до стена -
в черна боя боядисва си дрехите.
Къде съм? Къде ми е верният хъс?
Забравих ли как да разгърдвам очите си?
Сега ми се свидят две думи накръст
и сита до гърло съм от безразличие...
Невероятни метафори, браво, Рег! -
Има и вяра и надежда и любов щом има живи души!След разрухата идва времето на съграждането!Поздрави за идеята!
-
Трудна си ми за коментиране,
но на такава поезия по-скоро се мълчи!
Поздрав! -
Много и винаги ме докосва тази твоя творба, Регина!
Привет! -
Страхотно! Очарова ме, Радост!
-
Докосна ме...Горчиво, но истинско.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
