Остатъка от мене

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Пренесох остатъка от мене,

в жертва на отминалите дни.

Заставих вятъра да го разпръсне далече,

от моите и хорските очи.

И някак не ми е далечно

каква била съм преди.

Очаквах да полетя свободна вече,

но нямах вече и мечти.

А остатъкът от мене

не бе ненужен спомен,

а всичко мое може би...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MarinTachkov (Марин Тачков)

Поздрав! И продължавай нататък!...

2013-07-05T15:28:59+03:00
Eli-smo (Елисавета Драгнева)

Често си мислим,че ако се оттървем от миналото и започнем да гледаме само напред,ве1е никога няма да ни боли и сякаш започваме "на чисто",
но вместо да се почувстваме свободни,ние се оказва,че тръгваме от "нищото".
Много добре си го казала.Замисли ме!

2013-07-05T13:51:16+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0