Остатъка от мене

Poetry » Other

1.1K 0 2

Пренесох остатъка от мене,

в жертва на отминалите дни.

Заставих вятъра да го разпръсне далече,

от моите и хорските очи.

И някак не ми е далечно

каква била съм преди.

Очаквах да полетя свободна вече,

но нямах вече и мечти.

А остатъкът от мене

не бе ненужен спомен,

а всичко мое може би...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MarinTachkov (Марин Тачков)

Поздрав! И продължавай нататък!...

2013-07-05T15:28:59+03:00
Eli-smo (Елисавета Драгнева)

Често си мислим,че ако се оттървем от миналото и започнем да гледаме само напред,ве1е никога няма да ни боли и сякаш започваме "на чисто",
но вместо да се почувстваме свободни,ние се оказва,че тръгваме от "нищото".
Много добре си го казала.Замисли ме!

2013-07-05T13:51:16+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0