5 июл. 2013 г., 09:55

Остатъка от мене

1.1K 0 2

Пренесох остатъка от мене,

в жертва на отминалите дни.

Заставих вятъра да го разпръсне далече,

от моите и хорските очи.

И някак не ми е далечно

каква била съм преди.

Очаквах да полетя свободна вече,

но нямах вече и мечти.

А остатъкът от мене

не бе ненужен спомен,

а всичко мое може би...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилана Танкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав! И продължавай нататък!...
  • Често си мислим,че ако се оттървем от миналото и започнем да гледаме само напред,ве1е никога няма да ни боли и сякаш започваме "на чисто",
    но вместо да се почувстваме свободни,ние се оказва,че тръгваме от "нищото".
    Много добре си го казала.Замисли ме!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....