5 июл. 2013 г., 09:55

Остатъка от мене 

  Поэзия » Другая
878 0 2

Пренесох остатъка от мене,

в жертва на отминалите дни.

Заставих вятъра да го разпръсне далече,

от моите и хорските очи.

И някак не ми е далечно

каква била съм преди.

Очаквах да полетя свободна вече,

но нямах вече и мечти.

А остатъкът от мене

не бе ненужен спомен,

а всичко мое може би...

© Лилана Танкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав! И продължавай нататък!...
  • Често си мислим,че ако се оттървем от миналото и започнем да гледаме само напред,ве1е никога няма да ни боли и сякаш започваме "на чисто",
    но вместо да се почувстваме свободни,ние се оказва,че тръгваме от "нищото".
    Много добре си го казала.Замисли ме!
Предложения
: ??:??